Столетия наред християните са били уверени, че старинното парче платно, дълго 4,34 м и широко 1,09 м, представлява погребалния саван, в който е било увито тялото на Спасителя.  Върху плащаницата личат неясните контури на човек, а външността на лицето и брадата му отговарят на описанието на външността на Христос. Реликвата се съхранява в катедралата в Торино от 1578г. до април 1977г., когато там избухва пожар. Оттогава тя е преместена на друго място.

     Основният въпрос е дали Торинската плащаница е автентична. За да отговорят учените прилагат целият арсенал от съвременните технологии. Реликвата е подлагана на химически анализ, изследвана с микроскоп, фотографирана е с помощта на рентгенови, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, датирана е посредством радио-въглеродния метод.
До 1983г. плащаницата е собственост на Савойските графове, управляващи някога тази  част на Италия.  После те я предават на Ватикана. Пет години след това е дадено разрешение за изследване от Британския музей в Лондон. Изследванията заключават, че възрастта е между XIII и XIV век.    
  

Тези данни се оспорват от редица учени. Руски учен например доказва, че плащаницата е подложена на подмладяване, с цел запазване, през 1532, след пожар в Шамбери (Франция). Редица учени се съмняват в коректността на проведеното изследване, тъй кат не е било обърнато внимание на повърхностния гъбичен слой.  
Изображението на платното не е нарисувано и не може да бъде заличено. Капките кръв по него показват, че тялото е  загърнато до 2,5 часа след смъртта. Установено е, че кръвта принадлежи на мъж, с кръвна група АВ. Няма данни как е нанесено изображението, то по-скоро е негатив. Специалистите смятат, че изображението е получено, като резултат от излъчваните от тялото протони при въздействието на неизвестен източник на енергия върху него. Не може да се обясни също така и запазването на платното в такова добро състояние.